За материята на душата

Чудя се дали душата на човека е като ръката на баба от село, набраздена, украсена с лунички и петънца, с изпочупени нокти от работа в градината, с годините става ли все по-съсухрена? Дали душата загрубява като кожата на пътешественика, изложен на слънчевите лъчи и пясъчните бурии? Материята на душата прилича ли на петите на детето, което цяло лято ходи босо по планини, морски плажове и речни брегове?

Лекува ли се душата или колкото по-дълго стои навън, толкова повече се напуква, а в пукнатините и влизат дъждовни капки, които мухлясват?

И ако е така, то откъде да си купя мехлем, вазелинче, крем "Бочко" ще проработи ли?

Дмитро

В класа ми има едно срамежливо и тихо момче, почти незабележмо, освен в случаите, в които се появява на лекции, закъснял с половин час, с наелектризирана от шапката коса. Или когато с акробатичен талант разлива бутилка вода в скута си. Украинец. Дмитро.

Студент по икономика, двайсет-годишен, рус и синеок, със сребърно кръстче на гърдите, по чиито чести повдигания се разбира, че във вътрешния му свят бушуват богат диапазон чувства. Момче, което на развален английски, със забоден в земята поглед, моли за цигара в почивките. Дмитро, който намира най-закътаните кюшета из университета, където да разплуе крайниците на исполинското си тяло и да прекара дълги часове в четене.

Това излязло от огледален свят момче отсъстваше от лекции и упражнения миналата седмица. Когато се върна, влезе в последните петнайсет минути на двучасовата лекция.

Случайно вкусно

Напук на всички бъкингамски прекрасности, храната е ужасно скъпа. Опитвам се да живея с три паунда на ден и постоянно измислям странни готварски комбинации от продуктите, които са с намалена цена в магазина.

Днешната хранителна особа се роди от баща - салата от спанак, магданоз, целина и авокадо, поръсена с ленено семе и кайсиеви ядки (личен внос от България) и майка - нахут, в комбинация с червена леща (също част от багажа, който донесох тук), сварени с нарязана на кубчета ябълка, настърган джинджифил и няколко щипки хималайска сол.

Вече в чинията, творението беше полято с органично кокосово масло (подарък от Пресиан).

Резултат: омномномном и доволна мъжка физиономия.

:)

Вдъхновяваща среща с онлайн предприемач и пътешественик

С Пресиан живеем заедно в Бъкингам и споделяме насладите от града и университета. Той записа интересна специалност, в която паралелно учиш и развиваш бизнес. Освен с невероятно  шантав и шумен, впечатляващо отдаден на студентите, програмен директор, се сдоби и с възможността да участва в конференции, семинари, лекции... От които се възползвам и аз :)

Всяка сряда се организират срещи с предприемачи от цял свят. Вчера се запознахме с Джон Морган, човек, сменил няколко индустрии в онлайн предприемачеството, обикаляйки света само с раница и лаптоп. Джон е работил от почти всяко кътче на земята - от плажовете в Мексико, хостелски лобита в Барселона, от Индия, където електричеството прекъсвало твърде често. Спал е в книжарница в Париж, за да събуди творческия си дух, карал е колело из Южна Америка в понеделник, а в сряда е представял свой проект с церемония на Таймс Скуеър.

Оказа се скандално

С разчепкването на един кратък фейсбук статус днес се заеха 34-ма от фейсбук приятелите ми. Статус, в който на личния си профил споделям личните си преживявания. Оказаха се скандални и неприемливи за тази група приятели, които не се задоволиха само с гневните си коментари отдолу, а прецениха, че ми се полага по-сериозен урок. Отделиха ми голяма част от деня си. Искаха да ме поставят на мястото ми. Да поругаят мнението ми, което явно ги накара да се усъмнят в свещена си природна интелигентност, считана за национална черта.

Коя съм аз, 19-годишната привилегирована родоотсъпничка, че да критикувам Българското образование?

Статусът описваше как се чувствам като студент в Англия.

Кратки басни от Бъкингам

Отивах към онзи супермаркет, където е малко по-скъпо, за да си купя вода и да се възползвам от безплатното кафе, което предлагат с всяка покупка. В този супермаркет не идват студенти, а само аристократични възрастни дами и господа, с малки бели кученца. Всеки път се чудя дали стопанките приличат на пуделите си или обратното.

И в този супермаркет, докато вървях между цветове и аромати на невкусвани досега храни, срещнах баба и дядо, вървящи под ръка. Бабата - висока, с бяла и дълга коса, увила около врата си тюркоазен шал, с тюркоазени ръкавици и тюркоазена барета, беше хванала под ръка прегърбен дядо, в официален костюм. Дядото тътреше покрай себе си бастун, бял, като косите на бабата, изработен изящно. Погледнах ги и времето май спря, за да мога да запомня двойката добре.

Не знам дали и аз бях спряла с времето, не помня да съм ги гледала с възхищение, но щом очите ни се срещнаха, видях, че бабата и дядото ми се усмихват широко, с пълния си брой добре поддържани, английски зъби.

- И какво толкова? - чувам позаглъхналия глас на българския си цинизъм.

Българска му работа?

     Днес, пет дни след уреченото, най-накрая "навих" транспортната компания, която ми пренесе нещата от България, да ги докара в Бъкингам. Разбрахме се да ги чакам в 9 сутринта. В 11 още нямаше никого, позвъних на шофьора, който каза: "А, маци, не знам за какво говориш. Аз сега тръгвам от Лондон, към един ще съм при теб... Я кажи пак какъв беше адреса, че не си разчитам от вчеранаписаното..." А мен ме беше завладял всеобщият английски оптимизъм и любезно диктувам адреса за пети път. 

     В два часа още нямаше никой от професионалния екип на "Доставки Англия" и така до 14:38, когато пред общежитието ми спря най-раздрънканият автобус, който съм виждала в историята си на ежедневни пътувания с маршрутки. 

За емиграцията

Икономическият емигрант напуска държавата си, защото в нея няма условия да преживява нормално от труда си. Емоционалният го прави, защото не е съгласен с ценностите в родината му. 

 

Аз го направих, защото страната беше малка да побере едновременно мен и майка ми. И макар да не се виждахме, тя беше навсякъде. В начина, по който прехвърляме отговорността на някаква външна сила. Бедни сме, защото не се е появил политическият месия; защото САЩ готвят конспиративен план срещу нас, организирайки платени протести; Османското робство ни е спряло развитието; заради всичко друго, но не и заради собствената ни неспособност да направим нещо както трябва. Макар иначе да сме най-природно интелигентният, гостоприемен народ на планетата, дори и извън нея. 

Не спира да ми се върти в главата...

От вчера. Минавайки пред Съдебната палата станах част от панаира на омразата, организиран от една болна политическа супер звезда...

След като в агитката на Болен видях 14-годишния си брат, толкова обзет от всеобщото мразене и агресия, че започна да крещи срещу мен, без да ме разпознава, с опразнен от гнусна пропаганда поглед...

След като се опитах да си тръгна, но се оказа, че полицаите, направили защитен пръстен с телата си около фен-клуб "Болен ще спаси България", не искат да ме пуснат...

Защо се отказах от политиката

Възможно ли е политическата ни система да е умело проектирана да изчерпи енергията ни за обществено-полезна дейност, да притъпи естествената човешка воля за постигането на просперитет и мир?

Политиката изтощава. Огрубява обществената интелигентност със своята пищност, липса на вкус, високомерие, с формата си на футболен мач (в България съвпадащ дори цветово - червени срещу сини). Принизява и опростява значими въпроси.

Политиката убива потенциала за напредък на обществото в безкрайния си парад на суета и ненаситно его.

Сънувах

Бях на море с болната ми и възрастна баба, трябваше да се грижа за нея постоянно и не можех да стигна до плажа, въпреки че исках много. Когато най-накрая успях да се гмурна в морето започнах да плувам под вода и докоснах нещо с ръка, което не можех да определя. Върнах се към него и осъзнах, че е човешки пръст, който излиза от пясъка.

Значимото през 2013-та

Отзад-напред и разбъркано...

Влюбих се... В човек, когото обичам отпреди да съзнавам влюбването. Човек, на когото искрено се възхищавам, с когото общувам в дълбочина, за която само съм предполагала. Мъж, в антично-гръцко-философския (?!) смисъл на думата, който ме издига и оставя да падна, подавайки ми ръка да се изправя. С когото искам да споделя Пътя.

Отдадох се на интересите си, като се гмурнах рязко и без да си поема достатъчно въздух. Изкарах последните шест месеца от 2013-та на мускули, тествайки пределите си във физически, духовен и морален аспект. Навлязох в лайната на политиката, вярвайки в народната притча, че киселинността в кравешкия тор ще ме пречисти. Оказа се, че съм нагазила в блато, от което после се наложи да се издърпам нагоре за косата.

За мен

Защо Tall Glass of Ideation?
Висока съм 179 см и височината винаги е очудвала околните, а оттам е предопределяла отношението им.
А идеите виждам като връзки между различни на пръв поглед явления. Те са нов поглед върху познати предизвикателства. Обожавам прониквеността, парадокса и дързостта в идеите. Ето защо се виждам като висока чаша, пълна с идеи!

На 19 съм. Душевно - на малко повече. Почувствах нуждата от свой блог, когато след 6 години свръхактивно живеене, учене, работа, запознанства, пътувания навън и навътре, усетих, че е време да погледна назад. Да рефлектирам, да се поуча, а и да запазя преживяното, преди да го забравя. Изплаших се да не изтрия спомените като файлове в компютър - презаписвайки 19-те си години.

Обичам да гледам назад. Да свързвам точките в кривата линия на живота. Този блог е и за това.

Но главно е за друго. За мечтите и вдъхновенията. За идеите, за хората, за България, за фотографията. За това какво ме отказа от политиката. За нещата, които ме освобождават, които ме поробват, за това какво е да си ученик в България.

За това, че да си млад не е порок. И не те прави по-малко стойностен, просто защото все още не си подавал документи за здравни осигуровки.

За въпросите, чиито отговори не намирам. И за разни мисли, които може и да не се разбират, дори след десетото прочитане (:


Надявам се, че каквото имам да кажа в този блог ще ми помогне да следя развитието си и да поддържам обичта към езика, докато съм в чужбина. Както и да намерите нещо, което си струва да бъде прочетено.

Enjoy!
В.