Политиката изтощава. Огрубява обществената интелигентност със своята пищност, липса на вкус, високомерие, с формата си на футболен мач (в България съвпадащ дори цветово - червени срещу сини). Принизява и опростява значими въпроси.
Политиката убива потенциала за напредък на обществото в безкрайния си парад на суета и ненаситно его.
При мен всичко започна със стремежа да помагам. Да стартирам устойчиви промени. В 10-ти клас осъзнах, че училището поглъща твърде много от времето ми, без да ми позволява да оползотворявам потенциала си. Виждах, че това важи за много хора около мен, но те се примиряваха с това да стрелят ниско и да уцелват петици и шестици, вместо осмици и десятки.
Преминах на самостоятелно обучение, което ми позволи да разполагам с времето си и да го инвестирам в онова, което виждах като прогрес. Започнах работа и сменях "професии" в диапазона пекар - застрахователен агент - учител в детска градина. Паралелно бях доброволец в "Малката къща" - център от семеен тип за новородени. "Малката къща" е макет на всичко, което не е наред с държавата, но се поддържа от мускулите на шепа хора с мисия.
Финансирането никога не беше достатъчно, не се мислеше за осигуряване на програми за превенция изоставянето на деца, появяваха се двойки, които искат да изберат бебето си като по каталог... "А русички нямате ли в момента?"
Организирах благотворителен базар, на който събрахме средства, които да покрият режийните разходи на "Малката къща" за една зима. Базарът стана възможен след хиляди телефонни обаждания с молби към различни фирми да ни дарят част от продукцията си, която да препродадем с идеална цел.
След като първоначалната еуфория от постигнатото премина, осъзнах колко незначителен е приносът ми. Как несправедливостите ще продължават да заливат бебетата на "Малката къща". Първо, когато станат на три и ги преместят в класическо сиропиталище. Когато продължат към следващата безхаберна държавна институция, от която да излязат без професия, образование, дори елементарни навици. Когато им се наложи да живеят с 50 стотинки на ден след осемнадесетия си рожден ден, ако са имали късмета до тогава да не са въвлечени в схема, обвързана с трафик на хора.
В желанието си да бъда по-ефективна се включих в политическия живот на страната. Наивно повярвах в идеята за европейски-ориентирано, професионално управление на България, извършвано от отдадени хора с патриотични идеали. Идеята, която тогава се проповядваше от Меглена Кунева. Отдадох се с всички сили на каузата, агитирах, организирах, прекарах множество нощи в офиса на ДБГ... За да достигна до заключението, че всъщност никой не иска младите хора в политиката. Никой не иска дейните, креативни, идейни хора в политиката. Поне в тази политика, с която аз се запознах. Разбрах, че колкото и да се претендира за новаторство, в крайна сметка, при наличието на достатъчно финанси, често с неясен произход, БГ политиците се обръщат към конвенционалните методи на безконтактен контакт с хората. Присядат удобно в креслата на сутрешните блокове, в някои телевизии даже пускат корен. Интензивната работа и мисловен процес отстъпват място на еговата поза, на опорните точки, на предварително подготвените тези.
Политиката е загубила смисъла и посоката си. От способ за осигуряване благоденствието на обществото, на града (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: полис — град, държава, свързано с жителите на града или държавата) се превръща в празна игра, без победители.
В България политиката упълномощава безрасъдните като ги залъгва, че положителното им въздействие върху света се изразява чрез знака "Х" в правилното квадратче на бюлетината.
Поуката: В търсенията си за по-светло бъдеще на планетата Земя трябва да сме съзнателни за начините, по които инвестираме енергията си.
В момента, политиката представлява форумът, на който се иявява статуквото.
Надеждата идва от това, че човечеството се развива и скоро ще бъде готово трябва да изостави социалните дизайни от миналото... в миналото.
Нашето участие в цирковото представление "Бойко срещу Сергей", продуцирано от Нова българска медийна група, единствено ще продължи да храни илюзиите за легитимността на политическия парад.
Отказвайки се от политиката, освободих значителни ресурси, които мога да приложа към реализирането на онези устойчиви идеи, които не са ми подшушнати от никой партиен пиар. Отказването от участие в политиката не е равносилно на аполитичност или емоционална абдикация от тук и сега. Но е способ за спирането на енергийния вампир, който се храни от колективната ни добра воля и положителна енергия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар