Отзад-напред и разбъркано...
Влюбих се... В човек, когото обичам отпреди да съзнавам влюбването. Човек, на когото искрено се възхищавам, с когото общувам в дълбочина, за която само съм предполагала. Мъж, в антично-гръцко-философския (?!) смисъл на думата, който ме издига и оставя да падна, подавайки ми ръка да се изправя. С когото искам да споделя Пътя.
Отдадох се на интересите си, като се гмурнах рязко и без да си поема достатъчно въздух. Изкарах последните шест месеца от 2013-та на мускули, тествайки пределите си във физически, духовен и морален аспект. Навлязох в лайната на политиката, вярвайки в народната притча, че киселинността в кравешкия тор ще ме пречисти. Оказа се, че съм нагазила в блато, от което после се наложи да се издърпам нагоре за косата.
Успях да заслужа одобрението на родителите си, върху чиято нездрава основа бях базирала действията си. Разбрах, че това е изключително нездрава мотивация за вършенето на каквото и да било. Постигайки целта не получих удоволетворението, което предвкусвах. Разбираемо.
Последвах собственото си вътрешно усещане и отказах мястото си в един от най-престижните университети. Предпочетох да се отдам на кауза, в която силно вярвах. Доказах си, че онова, в което имам интерес, не е призванието ми. Повярвах в силата на преценката си и в способността да вземам правилните решения.
Създадох екип от креативни, вдъхновени, отдадени и постоянно търсещи млади хора, които се превърнаха в близки приятели и нещо като второ семейство. С които осъществихме проекти, за които съм мечтала. Идеи, които ни се струваха нереализуеми, защото бяхме в основата на планината. Екип, с който споделихме красотата на гледката, когато достигнахме върха.
Обиколих България четири пъти. Запознах се с хора от Враца, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Пазарджик, Варна, Бургас, Поморие... Научих, че държавата София, няма общо с държавата България. Разбрах колко дълготрайни са връзките между хората в по-малките градове. И за българското гостоприемство - истина е!
Завърших училище! Нямах абитуриентски бал! Баба ми плака, че няма да ме види в бална рокля и с коса на професионално направен кок.
Когато месец след завършването си погледнах прилежно подредените една под друга шестици, се изненадах безмерно от това колко... не ми пука. И как шестиците имат стойност близка до нулата в "истинския" свят.
Тригодишната ми обсесивна, дива, несъзнателна любов намери естествения си завършек, който ме лиши от любимото куче, но ме дари с възможността отново да преоткрия себе си.
Организирах първата си самостоятелна фотографска изложба. Идва ред да благодаря на Криси Дж. за часовете мръзнене в изоставени сгради и строежи, с което ми помогна да пресъздам сюжети от трафика на жени. Покрай изложбата се запознах с Катрин от "Дъщерите на България", от която научих, че е възможно да си гражданин на страна, която ти дава всички възможни блага, семейството ти те подкрепя и обича, разполагаш с перфектно уреден живот, който не! ти е скучен... И да избереш да живееш в страна, преливаща от форми гняс... За да спасяваш български жени, станали жертва на секс-трафик.
И последно... #ДАНСwithme. Започна със сълзи от щастие, че "Ето! В тази страна има и други погнусени, но непримирими! Ето, ей сега ще обърнем каруцата и..."
Колкото и да им се иска на онези, които фалшиво компрометират протеста, и на другите, които така или иначе са с единия крак емигрирали, а пък си търсят оправдание...Протестът успя! Протестът умря, да живее протестът и процесите, които породи през огнения си живот. Да живее гражданското съзнание, гнева, непримиримостта, да живее мисълта, че все пак е възможно някак да живеем по-добре...
И така, 2013-та офейка :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар