Не спира да ми се върти в главата...

От вчера. Минавайки пред Съдебната палата станах част от панаира на омразата, организиран от една болна политическа супер звезда...

След като в агитката на Болен видях 14-годишния си брат, толкова обзет от всеобщото мразене и агресия, че започна да крещи срещу мен, без да ме разпознава, с опразнен от гнусна пропаганда поглед...

След като се опитах да си тръгна, но се оказа, че полицаите, направили защитен пръстен с телата си около фен-клуб "Болен ще спаси България", не искат да ме пуснат...

Защо се отказах от политиката

Възможно ли е политическата ни система да е умело проектирана да изчерпи енергията ни за обществено-полезна дейност, да притъпи естествената човешка воля за постигането на просперитет и мир?

Политиката изтощава. Огрубява обществената интелигентност със своята пищност, липса на вкус, високомерие, с формата си на футболен мач (в България съвпадащ дори цветово - червени срещу сини). Принизява и опростява значими въпроси.

Политиката убива потенциала за напредък на обществото в безкрайния си парад на суета и ненаситно его.

Сънувах

Бях на море с болната ми и възрастна баба, трябваше да се грижа за нея постоянно и не можех да стигна до плажа, въпреки че исках много. Когато най-накрая успях да се гмурна в морето започнах да плувам под вода и докоснах нещо с ръка, което не можех да определя. Върнах се към него и осъзнах, че е човешки пръст, който излиза от пясъка.

Значимото през 2013-та

Отзад-напред и разбъркано...

Влюбих се... В човек, когото обичам отпреди да съзнавам влюбването. Човек, на когото искрено се възхищавам, с когото общувам в дълбочина, за която само съм предполагала. Мъж, в антично-гръцко-философския (?!) смисъл на думата, който ме издига и оставя да падна, подавайки ми ръка да се изправя. С когото искам да споделя Пътя.

Отдадох се на интересите си, като се гмурнах рязко и без да си поема достатъчно въздух. Изкарах последните шест месеца от 2013-та на мускули, тествайки пределите си във физически, духовен и морален аспект. Навлязох в лайната на политиката, вярвайки в народната притча, че киселинността в кравешкия тор ще ме пречисти. Оказа се, че съм нагазила в блато, от което после се наложи да се издърпам нагоре за косата.

За мен

Защо Tall Glass of Ideation?
Висока съм 179 см и височината винаги е очудвала околните, а оттам е предопределяла отношението им.
А идеите виждам като връзки между различни на пръв поглед явления. Те са нов поглед върху познати предизвикателства. Обожавам прониквеността, парадокса и дързостта в идеите. Ето защо се виждам като висока чаша, пълна с идеи!

На 19 съм. Душевно - на малко повече. Почувствах нуждата от свой блог, когато след 6 години свръхактивно живеене, учене, работа, запознанства, пътувания навън и навътре, усетих, че е време да погледна назад. Да рефлектирам, да се поуча, а и да запазя преживяното, преди да го забравя. Изплаших се да не изтрия спомените като файлове в компютър - презаписвайки 19-те си години.

Обичам да гледам назад. Да свързвам точките в кривата линия на живота. Този блог е и за това.

Но главно е за друго. За мечтите и вдъхновенията. За идеите, за хората, за България, за фотографията. За това какво ме отказа от политиката. За нещата, които ме освобождават, които ме поробват, за това какво е да си ученик в България.

За това, че да си млад не е порок. И не те прави по-малко стойностен, просто защото все още не си подавал документи за здравни осигуровки.

За въпросите, чиито отговори не намирам. И за разни мисли, които може и да не се разбират, дори след десетото прочитане (:


Надявам се, че каквото имам да кажа в този блог ще ми помогне да следя развитието си и да поддържам обичта към езика, докато съм в чужбина. Както и да намерите нещо, което си струва да бъде прочетено.

Enjoy!
В.