Икономическият емигрант напуска държавата си, защото в нея няма условия да преживява нормално от труда си. Емоционалният го прави, защото не е съгласен с ценностите в родината му.
Аз го направих, защото страната беше малка да побере едновременно мен и майка ми. И макар да не се виждахме, тя беше навсякъде. В начина, по който прехвърляме отговорността на някаква външна сила. Бедни сме, защото не се е появил политическият месия; защото САЩ готвят конспиративен план срещу нас, организирайки платени протести; Османското робство ни е спряло развитието; заради всичко друго, но не и заради собствената ни неспособност да направим нещо както трябва. Макар иначе да сме най-природно интелигентният, гостоприемен народ на планетата, дори и извън нея.
За повечето българи, включително майка ми, важи убеждението, че нищо не зависи от нас самите, всяко нещастие е плод на корупцията, мафията, уроките; всяко щастие е късмет и случайност.
И какво прави човекът, дълбоко убеден, че нищо не зависи от него? Отива на врачка. Пише писъмце в Руската църква. Заучената безпомощност, абдикацията от собствената отговорност ме отблъснаха от България.
Предпочитам да заложа на логиката пред астрологията. Защото предполагам смътно, че Бог не седи по цял ден да преглежда списъци с желания.
Дарът, който животът ни прави, е умението да направим равносметка, да видим грешките си и да простим. И може би точно е това е смисълът на съществуването ни на тази страдаща планета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар