неделя, 6 юли 2014 г.

За материята на душата

Чудя се дали душата на човека е като ръката на баба от село, набраздена, украсена с лунички и петънца, с изпочупени нокти от работа в градината, с годините става ли все по-съсухрена? Дали душата загрубява като кожата на пътешественика, изложен на слънчевите лъчи и пясъчните бурии? Материята на душата прилича ли на петите на детето, което цяло лято ходи босо по планини, морски плажове и речни брегове?

Лекува ли се душата или колкото по-дълго стои навън, толкова повече се напуква, а в пукнатините и влизат дъждовни капки, които мухлясват?

И ако е така, то откъде да си купя мехлем, вазелинче, крем "Бочко" ще проработи ли?

петък, 28 февруари 2014 г.

Дмитро

В класа ми има едно срамежливо и тихо момче, почти незабележмо, освен в случаите, в които се появява на лекции, закъснял с половин час, с наелектризирана от шапката коса. Или когато с акробатичен талант разлива бутилка вода в скута си. Украинец. Дмитро.

Студент по икономика, двайсет-годишен, рус и синеок, със сребърно кръстче на гърдите, по чиито чести повдигания се разбира, че във вътрешния му свят бушуват богат диапазон чувства. Момче, което на развален английски, със забоден в земята поглед, моли за цигара в почивките. Дмитро, който намира най-закътаните кюшета из университета, където да разплуе крайниците на исполинското си тяло и да прекара дълги часове в четене.

Това излязло от огледален свят момче отсъстваше от лекции и упражнения миналата седмица. Когато се върна, влезе в последните петнайсет минути на двучасовата лекция.

петък, 21 февруари 2014 г.

Случайно вкусно

Напук на всички бъкингамски прекрасности, храната е ужасно скъпа. Опитвам се да живея с три паунда на ден и постоянно измислям странни готварски комбинации от продуктите, които са с намалена цена в магазина.

Днешната хранителна особа се роди от баща - салата от спанак, магданоз, целина и авокадо, поръсена с ленено семе и кайсиеви ядки (личен внос от България) и майка - нахут, в комбинация с червена леща (също част от багажа, който донесох тук), сварени с нарязана на кубчета ябълка, настърган джинджифил и няколко щипки хималайска сол.

Вече в чинията, творението беше полято с органично кокосово масло (подарък от Пресиан).

Резултат: омномномном и доволна мъжка физиономия.

:)

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Вдъхновяваща среща с онлайн предприемач и пътешественик

С Пресиан живеем заедно в Бъкингам и споделяме насладите от града и университета. Той записа интересна специалност, в която паралелно учиш и развиваш бизнес. Освен с невероятно  шантав и шумен, впечатляващо отдаден на студентите, програмен директор, се сдоби и с възможността да участва в конференции, семинари, лекции... От които се възползвам и аз :)

Всяка сряда се организират срещи с предприемачи от цял свят. Вчера се запознахме с Джон Морган, човек, сменил няколко индустрии в онлайн предприемачеството, обикаляйки света само с раница и лаптоп. Джон е работил от почти всяко кътче на земята - от плажовете в Мексико, хостелски лобита в Барселона, от Индия, където електричеството прекъсвало твърде често. Спал е в книжарница в Париж, за да събуди творческия си дух, карал е колело из Южна Америка в понеделник, а в сряда е представял свой проект с церемония на Таймс Скуеър.

вторник, 18 февруари 2014 г.

Оказа се скандално

С разчепкването на един кратък фейсбук статус днес се заеха 34-ма от фейсбук приятелите ми. Статус, в който на личния си профил споделям личните си преживявания. Оказаха се скандални и неприемливи за тази група приятели, които не се задоволиха само с гневните си коментари отдолу, а прецениха, че ми се полага по-сериозен урок. Отделиха ми голяма част от деня си. Искаха да ме поставят на мястото ми. Да поругаят мнението ми, което явно ги накара да се усъмнят в свещена си природна интелигентност, считана за национална черта.

Коя съм аз, 19-годишната привилегирована родоотсъпничка, че да критикувам Българското образование?

Статусът описваше как се чувствам като студент в Англия.

вторник, 28 януари 2014 г.

Кратки басни от Бъкингам

Отивах към онзи супермаркет, където е малко по-скъпо, за да си купя вода и да се възползвам от безплатното кафе, което предлагат с всяка покупка. В този супермаркет не идват студенти, а само аристократични възрастни дами и господа, с малки бели кученца. Всеки път се чудя дали стопанките приличат на пуделите си или обратното.

И в този супермаркет, докато вървях между цветове и аромати на невкусвани досега храни, срещнах баба и дядо, вървящи под ръка. Бабата - висока, с бяла и дълга коса, увила около врата си тюркоазен шал, с тюркоазени ръкавици и тюркоазена барета, беше хванала под ръка прегърбен дядо, в официален костюм. Дядото тътреше покрай себе си бастун, бял, като косите на бабата, изработен изящно. Погледнах ги и времето май спря, за да мога да запомня двойката добре.

Не знам дали и аз бях спряла с времето, не помня да съм ги гледала с възхищение, но щом очите ни се срещнаха, видях, че бабата и дядото ми се усмихват широко, с пълния си брой добре поддържани, английски зъби.

- И какво толкова? - чувам позаглъхналия глас на българския си цинизъм.

понеделник, 20 януари 2014 г.

Българска му работа?


     Днес, пет дни след уреченото, най-накрая "навих" транспортната компания, която ми пренесе нещата от България, да ги докара в Бъкингам. Разбрахме се да ги чакам в 9 сутринта. В 11 още нямаше никого, позвъних на шофьора, който каза: "А, маци, не знам за какво говориш. Аз сега тръгвам от Лондон, към един ще съм при теб... Я кажи пак какъв беше адреса, че не си разчитам от вчеранаписаното..." А мен ме беше завладял всеобщият английски оптимизъм и любезно диктувам адреса за пети път. 


     В два часа още нямаше никой от професионалния екип на "Доставки Англия" и така до 14:38, когато пред общежитието ми спря най-раздрънканият автобус, който съм виждала в историята си на ежедневни пътувания с маршрутки.