Българска му работа?

     Днес, пет дни след уреченото, най-накрая "навих" транспортната компания, която ми пренесе нещата от България, да ги докара в Бъкингам. Разбрахме се да ги чакам в 9 сутринта. В 11 още нямаше никого, позвъних на шофьора, който каза: "А, маци, не знам за какво говориш. Аз сега тръгвам от Лондон, към един ще съм при теб... Я кажи пак какъв беше адреса, че не си разчитам от вчеранаписаното..." А мен ме беше завладял всеобщият английски оптимизъм и любезно диктувам адреса за пети път. 

     В два часа още нямаше никой от професионалния екип на "Доставки Англия" и така до 14:38, когато пред общежитието ми спря най-раздрънканият автобус, който съм виждала в историята си на ежедневни пътувания с маршрутки. 

Нямаше извинение за закъснението, заради което пропуснах първата си лекция в университета. В стил straight to business шофьорът поиска да му платя на момента. Подадох му уговорената сума (веднъж вече удвоявана от обявения в София размер). Трябвало да доплатя двайсет паунда.

     -За какво?, попитах и не получих отговор.

     Отказах да ме рекетира някаква си транспортна фирма, заради което бях "наказана" да пренеса десетте кашона книги, дрехи и други сама, три етажа нагоре до стаята ми.

     И сега идва кулминацията на тази история, в която "виновни няма". Докато си пренасях кашоните, шофьорът от "Доставки Англия" ми открадна колелото.

     Когато забелязах, че го няма, звъннах на фирмата... Шофьорът ми се обади и каза, че "само го задържал, докато изпълня моята част от сделката".

     Много ми се иска да събера сили да не нарека тази история "българска работа". Силно нагарча, когато сънародниците ти те прецакат в чужда държава... И то за двайсет паунда.